нацъфтявал е

Речник на българския език

1. нацъфтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал е е производна форма на нацъфтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацъфтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал е е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацъфтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтявал е е производна форма на нацъфтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).