нацупило е

Речник на българския език

1. нацупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацупило е е производна форма на нацупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацупило е е производна форма на нацупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).