нацупи

Речник на българския език

1. нацупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нацупи е производна форма на нацупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нацупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нацупи е производна форма на нацупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нацупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нацупи е производна форма на нацупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нацупи — повелително наклонение, ед. ч.

нацупи е производна форма на нацупя (повелително наклонение, ед. ч.).