нацупела

Речник на българския език

1. нацупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нацупела е производна форма на нацупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нацупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нацупела е производна форма на нацупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).