нацепил е

Речник на българския език

1. нацепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацепил е е производна форма на нацепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацепил е е производна форма на нацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).