нацепило е

Речник на българския език

1. нацепило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацепило е е производна форма на нацепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацепило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацепило е е производна форма на нацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).