нацелува

Речник на българския език

1. нацелува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нацелува е производна форма на нацелувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нацелува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нацелува е производна форма на нацелувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нацелува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нацелува е производна форма на нацелувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).