нацелил си

Речник на българския език

1. нацелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацелил си е производна форма на нацеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нацелил си е производна форма на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).