нацелил е

Речник на българския език

1. нацелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелил е е производна форма на нацеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелил е е производна форма на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).