нацелило е

Речник на българския език

1. нацелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелило е е производна форма на нацеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелило е е производна форма на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).