нацелило

Речник на българския език

1. нацелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелило е производна форма на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нацелило е производна форма на нацеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).