нацелила

Речник на българския език

1. нацелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нацелила е производна форма на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нацелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нацелила е производна форма на нацеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).