нацелил

Речник на българския език

1. нацелил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелил е производна форма на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелил — мин. деят. св. прич. м. р.

нацелил е производна форма на нацеля (мин. деят. св. прич. м. р.).