нацелил
1.
нацелил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
нацелил
е производна форма
на нацеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
нацелил —
мин. деят. св. прич. м. р.
нацелил
е производна форма
на нацеля (мин. деят. св. прич. м. р.).