нацели

Речник на българския език

1. нацели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нацели е производна форма на нацеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нацели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нацели е производна форма на нацеля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нацели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нацели е производна форма на нацеля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нацели — повелително наклонение, ед. ч.

нацели е производна форма на нацеля (повелително наклонение, ед. ч.).