нацелело

Речник на българския език

1. нацелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нацелело е производна форма на нацеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нацелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нацелело е производна форма на нацеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).