нацелел

Речник на българския език

1. нацелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацелел е производна форма на нацеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацелел е производна форма на нацеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).