нацелвахте

Речник на българския език

1. нацелвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нацелвахте е производна форма на нацелвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нацелвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нацелвахте е производна форма на нацелвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).