нацелва

Речник на българския език

1. нацелва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нацелва е производна форма на нацелвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нацелва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нацелва е производна форма на нацелвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нацелва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нацелва е производна форма на нацелвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).