нацвъквахте

Речник на българския език

1. нацвъквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нацвъквахте е производна форма на нацвъквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нацвъквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нацвъквахте е производна форма на нацвъквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).