нацвъквал

Речник на българския език

1. нацвъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацвъквал е производна форма на нацвъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацвъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацвъквал е производна форма на нацвъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацвъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

нацвъквал е производна форма на нацвъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нацвъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацвъквал е производна форма на нацвъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).