нацвъкал

Речник на българския език

1. нацвъкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацвъкал е производна форма на нацвъкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацвъкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацвъкал е производна форма на нацвъкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацвъкал — мин. деят. св. прич. м. р.

нацвъкал е производна форма на нацвъкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нацвъкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацвъкал е производна форма на нацвъкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).