нахълтвал

Речник на българския език

1. нахълтвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахълтвал е производна форма на нахълтвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахълтвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахълтвал е производна форма на нахълтвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахълтвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахълтвал е производна форма на нахълтвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахълтвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахълтвал е производна форма на нахълтвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).