нахортуваха

Речник на българския език

1. нахортуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нахортуваха е производна форма на нахортувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахортуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нахортуваха е производна форма на нахортувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).