нахортува

Речник на българския език

1. нахортува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нахортува е производна форма на нахортувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нахортува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нахортува е производна форма на нахортувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нахортува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нахортува е производна форма на нахортувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).