нахлупило е

Речник на българския език

1. нахлупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахлупило е е производна форма на нахлупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахлупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахлупило е е производна форма на нахлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).