нахлул е

Речник на българския език

1. нахлул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлул е е производна форма на нахлуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлул е е производна форма на нахлуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).