нахлули

Речник на българския език

1. нахлули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нахлули е производна форма на нахлуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахлули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нахлули е производна форма на нахлуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).