нахлузил е

Речник на българския език

1. нахлузил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлузил е е производна форма на нахлузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлузил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлузил е е производна форма на нахлузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).