нахлузел

Речник на българския език

1. нахлузел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлузел е производна форма на нахлузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлузел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахлузел е производна форма на нахлузя (мин. деят. несв. прич. м. р.).