нахлувал е

Речник на българския език

1. нахлувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлувал е е производна форма на нахлувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлувал е е производна форма на нахлувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахлувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлувал е е производна форма на нахлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).