нахлувал

Речник на българския език

1. нахлувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлувал е производна форма на нахлувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахлувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахлувал е производна форма на нахлувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нахлувал — мин. деят. св. прич. м. р.

нахлувал е производна форма на нахлувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нахлувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахлувал е производна форма на нахлувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).