нахленчило е

Речник на българския език

1. нахленчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахленчило е е производна форма на нахленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахленчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахленчило е е производна форма на нахленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).