нахленчели

Речник на българския език

1. нахленчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нахленчели е производна форма на нахленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахленчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нахленчели е производна форма на нахленча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).