нахленчела

Речник на българския език

1. нахленчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нахленчела е производна форма на нахленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нахленчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нахленчела е производна форма на нахленча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).