нахилил е

Речник на българския език

1. нахилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахилил е е производна форма на нахиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахилил е е производна форма на нахиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).