нахилил

Речник на българския език

1. нахилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахилил е производна форма на нахиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахилил — мин. деят. св. прич. м. р.

нахилил е производна форма на нахиля (мин. деят. св. прич. м. р.).