нахилел

Речник на българския език

1. нахилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахилел е производна форма на нахиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахилел е производна форма на нахиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).