нахендрят

Речник на българския език

1. нахендрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

нахендрят е производна форма на нахендрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахендрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

нахендрят е производна форма на нахендря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).