нахвърляла

Речник на българския език

1. нахвърляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нахвърляла е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нахвърляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нахвърляла е производна форма на нахвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нахвърляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

нахвърляла е производна форма на нахвърлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нахвърляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нахвърляла е производна форма на нахвърлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).