нахвалило

Речник на българския език

1. нахвалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахвалило е производна форма на нахваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахвалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нахвалило е производна форма на нахваля (мин. деят. св. прич. ср. р.).