нахвалил

Речник на българския език

1. нахвалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахвалил е производна форма на нахваля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахвалил — мин. деят. св. прич. м. р.

нахвалил е производна форма на нахваля (мин. деят. св. прич. м. р.).