нахалничило

Речник на българския език

1. нахалничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нахалничило е производна форма на нахалнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нахалничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нахалничило е производна форма на нахалнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).