нахалничили

Речник на българския език

1. нахалничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нахалничили е производна форма на нахалнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нахалничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нахалничили е производна форма на нахалнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).