нафиркахте

Речник на българския език

1. нафиркахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нафиркахте е производна форма на нафиркам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нафиркахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нафиркахте е производна форма на нафиркам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).