нафиркаха

Речник на българския език

1. нафиркаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нафиркаха е производна форма на нафиркам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нафиркаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нафиркаха е производна форма на нафиркам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).