наумявах

Речник на българския език

1. наумявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наумявах е производна форма на наумявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наумявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наумявах е производна форма на наумявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).