наумявал си

Речник на българския език

1. наумявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумявал си е производна форма на наумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наумявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумявал си е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наумявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумявал си е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).