наумявало

Речник на българския език

1. наумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наумявало е производна форма на наумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наумявало е производна форма на наумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наумявало е производна форма на наумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наумявало е производна форма на наумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).