наумуваше

Речник на българския език

1. наумуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наумуваше е производна форма на наумувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наумуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наумуваше е производна форма на наумувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).