наумувах

Речник на българския език

1. наумувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наумувах е производна форма на наумувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наумувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наумувах е производна форма на наумувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).